Р Е Ш Е Н И Е № 5

02. 02. 2018 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Чирпан, втори състав

На 10. 01. 2018 год.

В публично заседание в състав:

                                         Председател: ТИХОМИР К.

 Секретар:  МАРИЯ ХАЛАЧЕВА

  Прокурор в РП Чирпан:  ВЕЛИНА ПЕНЕВА

 Сложи за разглеждане докладваното от  Районен съдия ТИХОМИР К.

 Гр. дело номер 672 по описа за 2017 година

 и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искът е с правно основание чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът изнася в исковатаси молба, че отдел ЗД при ДСП Чирпан работил по случая на детето М. Р.Г. ЕГН **********. Родители на детето били: майка - Р.Ц.Г. и баща неизвестен. От предишен партньор майката имала родено друго дете - Ц. Н. Н.на 16 год. Майката имала кратка връзка с мъж от турски произход, което влошило взаимоотношенията в семейството и г-жа Г. ***. Същата изразила готовност да се грижи за децата си, но те не желаели да живеят при нея, тъй като при предходно съжителство с мъж от село Градина, детето М. било обект на насилие от негова страна. М. имал изградена емоционална връзка със сестра си Ц.и баба си и дядо си и желаел да живее при тях. Връзката родител-дете била нарушена, съществувал риск от родителско отчуждение, поради което детето М., майката Р.Г. и бабата Н.С. били насочени към ЦОП Чирпан. Бабата Н.Д.С. и дядото Ц.Г.С. заедно с децата М. и Ц.живели в собствено жилище в село Плодовитово. Къщата била в добро техническо състояние, имало електричество и течаща вода. Битовите и хигиенните условия в жилището били добри. Ц.С. бил в пенсионна възраст, а Н.С. *** на 4 часов работен ден. Семейство С. били утвърдени като професионални приемни родители, но към момента нямали настанено дете. Детето М. било в добро здравословно състояние, развивало се в норма за възрастта. Момчето посещавало ОУ „Отец Паисий" в село Зетьово. Детето М. е в риск, тъй като към момента не можело да се отглежда в семейството на майката Р.Ц.Г., а бащата бил неизвестен. Грижите за детето се осигурявали от бабата и дядото Н.Д.С. и Ц.Г.С., които деклариралиа желание и съгласие то да бъде настанено в семейството им.

Ищецът изнася още в молбата си, че следвайки принципа на закрила на детето, а именно осигуряване по най-добър начин на интересите на детето на основание чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 29, т. 2 и чл. 27 ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 25, т. 1 и т. З от ЗЗДет със Заповед № ЗД-Д-Ч-025 от 14.08.2017 год. на Директора на ДСП Чирпан детето М. Р.Г. временно било настанено в семейството на Н.Д.С. и Ц.Г.С..

Предвид гореизложеното и на основание чл. 28 ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 29 т. 2 от ЗЗДет  молят съда да постанови съдебен акт, с който да се предприеме мярка за закрила спрямо детето М. Р.Г. - настаняване в семейство на близки и роднини, а именно в семейството на бабата и дядото по майчина линия Н.Д.С. и Ц.Г.С. за срок от 1 година или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването. Молят съда да постанови подходящ режим на контакти между майката и детето.

Ответницата и родител на детето Р.Ц.Г. редовно призована, явява се в с.з, и взема становище, че искът е неоснователен.

Като заинтересована страна е призована РП Чирпан, чийто представител в съдебно заседание взема становище, че молбата е основателна и не следва да бъде уважена.

От представените по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Настоящото производство е образувано по молба на Д “ СП “ Чирпан и същата е с правно основание чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Предвид обстоятелството, че детето М. Р.Г. било дете в риск, видно от Заповед с № ЗД-Д-СТ-Ч-025/14.08.2017г. на Директора на ДСП Чирпан временно било настанено в семейството на близки и роднини, а именно в семейството на бабата и дядото по майчина линия Н.Д.С. и Ц.Г.С., тъй като са установени данни, че майката на детето в момента била в невъзможност да полага необходимите грижи за детето, тъй като взаимоотношенията между дете и майка били нарушени, а бащата живеел в друго населено място и трайно бил прекъснал връзката с дъщеря си.

В хода на производството съдът изслуша майката на детето М. Р.Г., а именно ответницата Р.Ц.Г., която  в с.з. заяви, че не се е отказвала от децата си, а просто се страхува от майка си. Децата не я уважавали, за тях била само банкомат.  

В хода на производството бе изслушано и самото дете М. Р.Г. . Същото в присъствието на социален работник Т. Р.изрази категоричното си желание да продължи да живее в установената си семейна среда, находяща се в с. Плодовитово, в дома на баба си и дядо си по майчина линия. От продължителното изслушване на това дете по категоричен начин се установява, и съдът възприема наличието на трайно нарушени връзки между майка и син. Връзки в емоционален план довели до огорчение, явно демонстрирано от детето в съдебно заседание.

От разпитаните по делото свидетели и от изслушването на страните съдът възприема следната фактическа обстановка:

Майката на детето М. Р.Г. – Р.Ц.Г. първоначално е живеела на съпружески начала с Н. М. Н., от когото същата имала едно дете – Ц.Н. Н., родена на ***г.

Впоследствие родителите на това дете - ответницата Р.Г. и Н. Н.се разделили. След което ответницата Г. за кратко време заживяла на семейни начала с мъж на име М. и от връзката им се родило детето М., което обаче е останало неприпознато от бащата. Впоследствие майката заедно с детето се установила да живее при своите родители в с. Плодовитово – заинтересованите страни – Н. и Ц. С.. По нататък във времето същата заживяла на съпружески начала с друг мъж – Н. от с. Градина, като взела със себе си и детето М., което тогава е било около 5 годишно и за който пък се събраха данни от свидетелските показания, че има съмнения да е указвал насилие върху детето М.. От показанията на св. Г. Ц.Г. – брат на ответницата Р.Ц.Г. е видно, че …“ Инцидент с М. имаше, той се върна с доста травми имаше кръв в окото и доста травми, но това не е минало през експертиза може би е имало и сексуално насилие…. Детето казва, че е оставено при този чичо да се грижи за него, но казва че го бие окото с кръв главата му е насинена….. Детето казваше че го бие. За известно време е било системно“.  И всичко това се случва, когато това дете е на около 5 години, т.е. в една крехка възраст, в която всяко човешко същество се нуждае от майчина топлина, ласка и грижа. Не след дълго ответницата Р.Г. отново се върнала да живее при своите родители. И на последно място следва да се посочи, че в началото на 2017г. около месеците април – юни майката на детето М. – Р.Г. отново се запознала с мъж, за който се събраха данни, че не е български гражданин, а е гражданин на Република Турция и се наименова С.. Разпитаните свидетели сочат, че С. и Р.Г. са комуникирали помежду си чрез трето лице – преводач, т.е. нито С. е показвал да знае български език, нито пък се твърди за Р. същата да знае турски език. В резултат на това си запознанство Р.Г. напуснала отново жилището, находящо се в с. Плодовитово, местоработата си на Стоково тържище с. Плодовитово и трайно се установила да живее в гр. Първомай, на квартира при свидетелката Л. А.Д.. В резултат на което, по думите на разпитаните в качеството на свидетели нейни братя и сестри, в продължение на над две седмици същата по същество била в неизвестност за децата си и родителите си, докато последните разберат къде всъщност се намира тя. През това време за детето М. по същество се грижили неговите баба и дядо по майчина линия Н. и Ц. С..

Съгласно Параграф 1, т.5 от ДР на ЗЗДет "Най-добър интерес на детето" е преценка на:

а) желанията и чувствата на детето;

б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;

в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

д) способността на родителите да се грижат за детето;

е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Както бе посочено по-горе, в настоящото производство детето М. изрично заяви желанието да остане в установената за него семейна среда, находяща се в дома на неговите баба и дядо по майчина линия. Това желание на детето съдът възприема за напълно естествено, като се има предвид описаната по-горе фактическа обстановка, историята на семейните отношения и обстоятелството, че по същество това дете от раждането си до момента се е отглеждало именно в с. Плодовитово и в болшинството от времето от своите баба и дядо по майчина линия. Дори и във времето, когато майката Р.Г. е полагала грижи за детето си, то същата неизменно е била подпомагана в тези си грижи от совите родители. От събраните по делото доказателства не се установи наличието на време, през което ответницата Р.Г. самостоятелно да се е грижила за отглеждането и възпитанието на детето / децата си, напротив, същата винаги е била подпомагана от родителите си. В тази връзка съдът следва да отчете и обстоятелството, че абсолютно същото желание, макар и по друго гражданско дело бе заявено и от другото дете на ответницата Р.Г., а именно каката на М. – Ц.Н.., за която също се събраха данни, че живее в с. Плодовитово при своите баба и дядо.

Предвид обстоятелството, че родителите на ответницата Р.Г. са отгледали и възпитали шест на брой деца, то тази помощ не следва да бъде отричана и пренебрегвана, още повече, че в хода на производството, почти всички останали братя и сестри на ответницата Р. изразиха становището си по отношение на отглеждането на детето/децата и същото бе категорично, че в интерес на техните племенници е, те да бъдат настанени в дома на баба си и дядо си по майчина линия. 

Установи се по делото, че детето М. е изградило своята не само семейна среда в с. Плодовитово, но и своята социална такава. Именно там са неговите приятели и роднини. Същото ходи на училище в близки до с. Плодовитово населени места. Социално – битовите условия осигурени в с. Плодовитово са несравними с тези в гр. Първомай. Това е така, защото от разпитаните по делото свидетели се установи, че като цяло страните имат в с. Плодовитово три недвижими имота, които е възможно да бъдат обитавани от тях. От друга страна се установи, че в гр. Първомай, в близост или почти в същата сграда, в която майката Р. е на квартира, има игрален дом. В тази насока съдът кредитира становището изразено от ищцовата и от заинтересованата страна за клиентелата на игралните домове, а именно, че същата би могла да окаже негативно влияние върху развитието на детето и формирането му като пълноправен член на обществото. Това е така, защото  детето е в една крехка възраст, когато  е възможно по лесно да се поддаде на негативни външни влияния.

Съдът не споделя становището на ответницата Р.Г., че целия процес е образуван и воден единствено от идеята същата да бъде задължена да се върне да живее при родителите си в с. Плодовитово, поради ясно изразеното желание на детето, демонстрирано в съдебна зала, поради обстоятелството, че когато Р.Г. е била с двете си деца Ц.и М., същата е имала възможност да живее в самостоятелна къща, в самостоятелно домакинство, да взема самостоятелни решения относно грижите и възпитанието на децата, но по същество, след като е отишла в гр. Първомай да живее на квартира доброволно се е отказала от тези си възможности.

По разбиране на настоящия състав е несериозно да се твърди, че Р.Г. е манипулирана от своите родители на първо място, защото същите имат още пет деца, голяма част от които са изградили своята отделна семейна среда и на които очевидно родителите им Н. и Ц. С. не оказват натиск. На второ място, ако се приеме, че Р.Г. е податлива на външни манипулации, осъществявани от нейните родители, то отново следва извода за нейната непригодност в настоящия момент да отглежда и възпитава детето си, тъй като изхождайки от нейната възраст същата се е поставила в невъзможност самостоятелно да преценява собствените си и тези на децата си интереси, което пък поставя последните в риск.

Качеството родител има не само правна рамка, а то има и морални измерения. Родителят следва да бъде такъв ежечасно, ежедневно, ежемесечно и ежегодишно, най - малко до навършване на пълнолетие на детето. Следователно, от гореизложеното е несериозно да се твърди, че към настоящият момент няма нужда детето М. да бъде настанено извън семейството на неговата майка, тъй като същата вече била в състояние да осъществява родителските си функции. Това е така, защото в периодите на „влюбване“ майката на детето в стремежа си да се хареса на поредния си нов партньор, изцяло забравя за родителските си задължения, дезинтересира се от детето/децата си и същата не се интересува от състоянието им в този момент. Това би могло да се тълкува като „битовизми“, но пък в този период, когато детето по същество е изоставено, то неминуемо се превръща в дете в риск, и ако не са неговите близки и роднини, същото би изпаднало в тежко положение.

В заключение съдът счита, че следва да посочи, че в резултат на изслушването на детето и целият събран писмен и гласен доказателствен материал приема, че ако не уважи исковата претенция и не настани детето М. в дома на баба си и дядо си, а постанови решение, по силата на което задължи детето да живее с майка си Р.Г., за същото биха настъпили негативни последици. Ето защо приема за ясно и логично мотивирано неговото желание изявено пред съда…“ Имам приятели в Плодовитово… В Първомай и Асеновград нямам познати.“ Фактът, че детето М. е на 10г. и ясно изразеното нежелание то да живее при майка си в гр. Първомай навеждат на мисълта, че едва ли е възможно по пътя на съдебно изпълнителната принуда да се случи то да бъде заставено да заживее с майка си. Това само би усложнило отношенията между дете и родител.

В производства, като настоящото, съдът, а и всички страни би следвало да се ръководят най- вече и единствено от интересите на децата като механизма за това е посочен и описан в самия Закон.

Предвид обстоятелството, че за отглеждането на децата се изискват непрекъснати, непосредствени материално технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве и почивка, жилище и прочие. Целта в конкретният случай е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу някакво виновно поведение на родителите. Според чл. 18 т. 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20. 11. 1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11. 04. 1991 г. и влязла в сила от 03. 07. 1991 г. родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата. Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа. Според чл. 20 на същата конвенция детето, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказана от държавата.

При исковете с правно основание чл. 28 от ЗЗД съдът следва да се ръководи единствено от интересите на децата.

Предвид гореизложеното и отчитайки възрастта на детето, съдът счита, че в интерес на същото е да бъде настанено в семейството на техни близки и роднини Н.Д.С. и Ц.Г.С. ***, за срок от една година или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването. 

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 28 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, чл. 235 и чл. 259 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И:

НАСТАНЯВА детето М. Р.Г., ЕГН **********, роден на ***г. с родители: майка Р.Ц.Г., с ЕГН ********** и баща - неизвестен, в семейство на близки и роднини, а именно в семейството на Н.Д.С., ЕГН ********** и Ц.Г.С., ЕГН ********** ***, за срок от една година или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването.

Препис от решението да се изпрати на ДИРЕКЦИЯ " СП " гр.Чирпан и РП гр.Чирпан за сведение и изпълнение.

ДОПУСКА, на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет. незабавно изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: